За книгата: 2016 г. / Ако видението й дойде вечерта, когато седеше в стаята си (майка й все по-често оставаше до късно в работа), тогава Ина се опита да разговаря с него. Доста често тя успяваше. Звуците все още не преминаваха през бариерата, но кореспонденцията бързо се подобри: гостите обменяха новини, чатяха и клюкарстваха. Те се опитаха да си помогнат на тестовете, но бързо разбраха, че се получават всякакви глупости: или тестът е в един ден, или задачите са толкова различни, че съветите губят всякакъв смисъл. Ина не каза на никого за виденията си: тя никога не беше говореща